Изгубеният символ от Дан Браун
Нека започна с това, че съм изчел всичко от Дан Браун. Човекът толкова си може и толкова пише. Всички книги имат един и същи стил:
– кратки изречения
– изречения идеални за споделяне в Туитър и Фейсбук
– главите са подредени като за сценарии на бъдещ филм
– хваща някаква фабула и я преиначава до такава степен, че да звучи достоверно
– определено е изчел доста от Wikipedia, за да може да опише до такава степен подземията на Вашингтон
Като се абстрахираме от горното, книгата става за четене. Фабулата е приятна и началото е обещаващо. Масонството винаги е тормозело умовете на хората заради своята потайност и ритуали. Чете се, но не грабва със задълбоченост. Заключенията и следствията са като по учебник – Робърт Лангдън знае отговорите на всички ребуси и въпроси.
Финалът на книгата е излишно дълъг и досаден.
