Калифорникейшън!

Скоро не съм писал за вино май ви липсва, а? Вкъщи са се събрали няколко бутилки чакащи да се споменат с добро или лошо. За начало ще започна с този ризлинг от Герамния. Като цяло като се спомене Германия с белите вина избите за които ще се сетите са две: Лайтц и д-р Лозен.

Вината на Лайтц се правят в областта Райнгау от където опитах този ризлинг. Никога не съм бил фен на този сорт, може би е прекалено ‘сладък’. В този конкретен случай виното е ‘trocken’, което от немски се превежда сухо и би трябвало да е поносимо за пиене.

Свежо с вкус на лимон… но все пак сладнее. Определено не е за мен. (голяма точка!)

Мислех и за друго заглавие – “Какво да не купувате!!!“. Съжалявам за калпавата снимка, но ме мързи да вадя тежката артилерия и снимам с телефона

С две думи, това вино трябва да се избягва да се купува. Взех го от Франция, мъкнах го с надеждата да става за нещо, но уви! Това вино не се отличава с нищо освен с горчивост…

Каса Лапостол… две думи и нищо повече не е нужно да се казва. Една от най-добрите изби от Чили – може би дори най-добрата. Редовно печели конкурси, като нейните вина са неизменно в топ 5 на винените класации по цял свят. Ако не ме лъже паметта дори преди 2 години тяхно вино беше ‘Вино на годината’ на Wine Spectator. Това вино не е за ежедневна употреба – редовно подарявам от тях на скъп човек.

Този път отворих мерло от 2005-та година. С една дума бих го описал като чудесно. Тайната му е, че не е чисто мерло. Пропорцията е 85% мерло и 15% карменер. На нос се усещат слива, череши и боровинки. На вкус виното става още по-интересно, в началото е силно и дълбоко, но към края остава само приятен послевкус.

Оценки:
– Wine Enthusiast September – 91 - Най-доброто чилийско мерло
– The Wine Advocate – 88
– Wine Spectators – 88 - “Offers a solid mix of herb, ripe plum and cocoa flavors, with a firm toasty edge to the finish and a lingering vanilla hint”

Какво повече да се каже? Задължително да се опита!

Гигал ми е една от любимите френски изби. Преди време писах за червените им вина, сега е ред на белите. Виното което опитах беше Кот дю Рон Блан от 2006-та. Ако мога с три думи да го опиша – истинско бяло вино. Много приятно и пивко, но в същото време не е твърде повърхностно като някой други бели. Характерното за него е, че се открива при температура на сервиране от 10 градуса. Съставено е от главно 55% вионе + други сортове. Неслучайно адовката Робърт Паркър му дава 88-89 точки, докато WineSpectator му дават – 86, което е супер за бяло вино! Цената му е около 20лв.

Ето думите на производителите за това вино:

The 2006 Cotes du Rhone white, which is a blend of about 55% Viognier and the rest Roussanne, Marsanne, Clairette, and Bourboulenc, is the best white Cotes du Rhone the Guigals have ever made. An amazing wine, I am not sure it doesn’t deserve an even higher score, but it was just about ready to go into the bottle when I tasted it. The wine reveals terrific honeysuckle notes intermixed with some white peach and tangerine skin in a medium-bodied, crisp, fruit-driven style with excellent acidity and depth. Drink it over the next 2-3 years. The Rhone Valley’s most successful producer continues to ratchet up the level of quality of his Cotes du Rhone cuvees, of which he produces hundreds of thousands of cases. Both Marcel Guigal and his son Philippe realize how important quality is and demonstrate that commitment in these lower level wines. They just get better and better, which is incredibly admirable.

Ето и какво казват за виното от WineSpectator:

Firm, with lots of peach pit and bitter almond notes backed by a layer of citrus fruit. Focused finish. 55 percent Viognier, with Roussanne, Marsanne, Clairette, Bourboulenc and Grenache Blanc.

Grape variety
55% Viognier,
20% Roussane,
10% Marsanne,
5% Clairette,
5% Bourboulenc,
5% Grenache blanc

Препоръчва се за жегите!

Една от избите в Австралия които харесвам! Правят много приятни вина в няколко класа: Конунга хил(по-високият) и Раусънс Ритрийт(по-ниският клас). Виното което опитах сега беше от по-ниският клас. Не ме разбирайте погрешно – останах приятно възхитен от качеството на това вино на цена 10лв!!!

За първи път пия тази комбинация Семилон и Шардоне. Резултата е вино с приятен меден оттенък на цвят. На нос се усеща пъпеш и ананас. Много хубав резултат!

Лос Васкос е рожба на известният Барон Ерик де Ротшилд, който се опитва да прави качествени вина тип Бордо в Чили. За целта прави избата Лос Васкос, която има за цел да прави хубави и пивки вина. Аз лично опитах совиньон блан 2008 и каберне совиньон 2007. Останах много впечатлен от бялото вино и определено го препоръчвам от двете.

Ред е да цитирам класиците:
За каберне совиньон-а казват следното с оценка 79 точки:

Modest, with firm cherry, herb and vanilla notes that turn slightly airy on the finish.

Докато за совиньон блан-а си получава заслужената слава – 87 точки:

Crisp, with lime, chalk and sweet pea notes backed by a steely finish. Drink now. Tasted twice, with consistent notes.

Чили продължават да правят страхотни вина на страхотна цена, незнам как ще ги стигнем!

Между другото, докато пиша това пия мерло 2005 на Каса Лапостол Кюве Александър – уникално мерло! Който в България се опитва да прави мерло – трябва да го опита и да се опита да го стигнат него първо.

Често пътувам и често пробвам различни вина, в доста от случайте ги взимам на късмет. Повечето от тях се оказват доста сполучливи. Обаче има изключения и едно от тях е именно Aegerter – Bourgogne Rouge 2008. Това вино е доста популярно и го има почти на всяко едно летище като реклама на френските вина(извинете).

Моето скромно мнение е, че на баща ми виното може да го конкурира по всеки един параметър! Дори според някой характеристики баща ми прави по-хубаво вино.

Пиша това за да не се подлъгвате като мен

Без много излишни приказки – топ вино правен в България! Който иска да опита едно наистина прекрасно българско вино – това е! Вино което на сляпа дегустация не бих могъл да нарека българско. Има вкус на онези западни вина отличаващи се със стил и характер.

Задължително да се опита – препоръчвам го с двете ръце. Нека отдадем залуженото на френският енолог Мишел Ролан който е ексклузивен консултант на изба Телиш!

Неслучайно това вино прославя България на доста международни конкурси. Например на последният Sélections Mondiales des Vins Canada – най-сериозният винен конкурс в Канада, то получава златен медал!

Пресъздава най-доброто от земята, която го е родила, с български отпечатък, но в духа на класическите вина от Сент Емилион, Бордо. Завладява със съблазнителни аромати на ванилия с масло, кафе, ликорис и впечатляващо, пищно, заоблено тяло с копринени, но и зърнисти танини. Дълго, пикантно и разкошно вино за специални моменти и истински ценители. Не е трудно да се подбере ястие за това атрактивно вино. То ще се чувства добре както в компанията на елитни дивечови меса, аржентински телешки стек или японски кобе бийф, така и в по-скромна обстановка, с класическа италианска пица на пещ или плато отлежали, жълти сирена.

Достойнствата му ще изпъкнат превъзходно и в компанията на богати на вкус шоколадови десерти. Дори и без храна чаша Castra Rubra ще ви достави огромно удоволствие.

Тази бутилка ми беше донесена специално от Христо, братовчед ми който живее на Канарските острови. Препоръката му е, че това Ел Кото Риоха 2005 определено ще ми хареса, вино което е типично за Испания. Е – хареса ми Не мога да си кривя душата. Още повече виното е крианца, което означава, че е отлежавало 12 месеца в американски дъб.

На вкус виното е много приятно с характерни плодови аромати. Подхожда си с лека храна от рода някаква салата или бяло месо.

Ето и характеристиката от Wine Spectator, които му дават 86 точки:

This plump red has good stuffing, with just enough tannins for backbone. Offers plum, anise and mocha flavors, with a fresh, clean finish. Not showy, but balanced.

В заключение ще напиша, че това вино го препоръчвам и леко ми промени досегашните неутрални мнения за Испания.

Това лято се очертава като винено! Преди няколко седмици се върнах от Гърция с доста бутилки в багажа и напълних килера. Много работа и различни други пътувания ми попречиха редовно да обновявам винената част на блога. Сега ще представя три вина от съседна Гърция, още няколко предстоят да бъдат отворени. Като цяло Гърция приятно изненадва с доста добри бели и прилични червени вина.

Ще започнем с Домейн Хацимихалис каберне совиньон 2006. Самата изба се намира в централна Гърция и е заобиколена от три планини и море. Това определя приятният вкус на това вино, отличава се касис и боровинки във виното. Леко опушено в същото време. За цената си от около 20лв е много добра покупка. Неслучайно има 87 точки от Робърт Паркър.

Следващото вино е бяло, но на същата изба – Хацимихалис. Много приятно бяло вино!

Третото вино също е бяло, но е от сорт Асиртико. Този сорт е характерен за островите в Егейско море. Специално в Санторини този сорт е на почит, където издържат на почти постянните ветрове. За целта се поставят в кошници на земята. Гроздето поддържа високо ниво на киселинност. Избата в която е произведено това вино е една от най-големите в Гърция – Greek Wine Cellars.